Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети…
След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
- Какви са тия? - пита шашнат президентът.
- Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
--------------------------------------------------
(Посвещава се на приватизацията на БТК)
- Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените?
- Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
- Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите?
- Остави ме сега…
- Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите?
- Не ме разсейвай бе, работя.
- Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени?
- Какви ти червени бе, в сравнение
-------------------------------------------------
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост:
Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана;
- и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш;
- и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети;
- и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата;
- а затова, че е истински демократ!
---------------------------------------------
На прием в президентството:
- Защо сте угрижен, господин посланик?
- Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент.
- Подозирате ли някого?
- Онзи мъж със синия костюм.
- Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той?
- Уви, да!
След малко президентът на хунтата се връща при посланика:
- Ето вашия часовник!
- О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?
- Не, той нищо не усети…
Публикации
